g3020

Добруджанска кухня

География
„Добруджа“ е историко-географска област на Балканския полуостров, която обхваща част от Долнодунавската равнина. На изток тя граничи с Черно море, на север и северозапад – с долното течение на р. Дунав, на юг – с долината на р. Батова. На югозапад Добруджа постепенно преминава в областта Лудогорие. Добруджа е разделена на Южна Добруджа, която е в границите на България, и Северна Добруджа, която е в границите на Румъния.

Повече информация за характеристиките на историко-географската област Добруджа, можете да намерите в Уикипедия.

Добруджа е населявана от древността

Територията на днешна Южна Добруджа е локация на най-древните общества в Европа, познавали уседналия живот, стабилния градеж, изкуството на метала и сакралността на златото. Находките край Дуранкулашкото езеро и Варненския халколитен некропол рисуват картината на първата протоевропейска цивилизация, която изпреварва с 2 хиляди години културите на Египет и Месопотамия. Изчезването на тази култура се свързва с голям природен катаклизъм - всемирен потоп, подобен на този, описан в Библията.

Археологическите проучвания на тази историко-географска област продължават и до днес.

Вкусна храна, гостоприемство, щедра земя. Добруджа – твоят кулинарен избор!

Познала много битки, преселения и народи, Добруджа си остава богата и щедра земя - днес наричана житницата на България. Плодородието на този регион се свързва с разнообразие от зърнени култури /просо, овес, ечемик, ръж, пшеница/, бобови растения / бакла, леща, грах, фий, фасул/, зеленчуци /пипер, патладжан, домат, картоф, бамя.../, освен това ориз, слънчоглед, царевица, подправки и др. Добруджа има специфична и интересна кулинарна култура, в която се преплитат традиционните български вкусове с тези на съседните балкански народи и европейски влияния по линия на търговията и гостоприемството.

  • AAT_5240
  • AAT_5283
  • AAT_5284
  • AAT_5295
  • AAT_5296
  • AAT_5303
  • AAT_5322
  • AAT_5338
  • AAT_5356
  • AAT_5363
  • AAT_5368
  • AAT_5374


Тук могат да се вкусят всички общобългарски обичани ястия, но все пак на първо място е хлябът.

Всеизвестен е майсторлъкът на жените от този край при месенето на хлябове, пити и погачи. Предпочитано е бялото брашно, от което за закуска се правят „добруджанки”, милинки, мекици, курабии, бухти и др.
Техниката на разточване на кори е добре позната.

Освен баниците, лесни и всекидневни рецепти са така наречените „кръстачки” или „рогачки“, представляващи разточен тънък лист от тесто, който се поръсва със сирене, сгъва се и се пече на нагорещена плоча. Тази рецепта се гродее с познатото от турската кухня гюзлеме /тур. güzleme и gözleme/.

Забравено и рядко срещано традиционно ястие от този край е печенето на хляб в специфичен глинен съд - подница, който има метален похлупак /връщик/.

Този съд директно се поставя в жаравата на огнището и така освен хляб могат да се изпекат пърленки, различни видове колачета, които след като се извадят се намазват с масло и се поръсват с шарена сол. Интересен е и въпросът с арпа фидето - също заемка от източните кухни. То представлява тестено изделие за добавка в чорби и различни други ястия, което местните хора сами разточвали и приготвяли в близкото минало. Тук е мястото да споменем за царевичното брашно, с което се приготвя качамак или мамалига /румънският му вариант/ и „малай“ – бъркана бърза царевична питка.
В добруджанската кухня на почит са задушените в глинени съдове гозби, чорбите, вариациите със зеленчуци.

Специфичното при тях е използването на предимно свинско месо, заешко, телешко и добавянето на 7-8 вида зеленчуци, които дават богат вкус и аромат на ястието. Към глинените съдове се причислява и сачът - дебела глинена плоча с ръб и с различни размери, която по специална технология се подготвя и нагорещява на огън, след което върху нея се изпичат зеленчуци, месо, приготвят се тестени изделия като катми и др. Позабравен съд е „чувенът“ - чугунена тенджера с обло дъно, предназначена за готвене на открит огън или на печка в двора /туч/ главно на чорби и др. гозби.

В Добруджа се ражда най-сладкия пипер и са любими всички вариации на пълнени зеленчуци /патладжан, чушка, домат, тиквичка/. Освен това целогодишно се приготвят сарми със зелеви или лозови листа в зависимост от сезона.

Характерни за автентичната добруджанска кухня са и яхниите, но със специфичен почерк - добавка на сушени сливи или дюли, даващи лек сладникав привкус на ястията. Популярно местно ястие е т.нар. добруджански писюр на фурна, писюр кюфтета с ориз, добруджански лучник, агнешко с булгур и др. От балканската кухня са заимствани кавърмата, капамата, кюфтета, бюрек, яхнии, дроб сарма и др., а от сладкишите - баклава, грис халва, мляко с ориз, реване и др.

Където и да попаднете в Добруджа, непременно опитайте местната кухня, домакините винаги ще ви посрещнат с щедро гощаване и ще ви зарадват с приятна автентична обстановка.

Вижте и нашите предложения в „Къде да похапнем“, за да изберете вашето място за похапване, когато минавате през този край на България.

Ноември 2019
Пон Вт Сря Чет Пет Съб Нед
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30

Официален туристически портал на България

bulgaria